ПРИЛЕПЧА̀НИН, мн. прилепча̀ни, м. Мъж, който е роден или живее в гр. Прилеп. Методи Кусев .. е българин .. В първите месеци на 1869 година той застава начело на борбите на прилепчани, които успяват да достигнат до скъсване с гръцката църковна власт. К. Странджев, ЖБ, 10. Кой е юнак над юнака, / .. / Марко й юнак над юнака, / .. / Марко й юнак над юнака, / .. / Марко й Кралев прилепчанин. Нар. пес., СбНУ XXVI, 136.


Източник: Речник на българския език (онлайн)