ПРИЛЀПЯМ1, -яш, несв. (остар.); прилепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прилепвам1. Те [арабите] говореха на някакъв особен език, смес от френски, английски и италиански думи, които те твърде произволно прилепяха една до друга. Стр. Кринчев, СбЗР, 357. Прилепя белите си ръчички на бузите му и разтърсва главата му. "Ето ме най-сетне!“ Д. Калфов, Избр. разк., 209. Деян прилепя ухо към апарата с отчаяна надежда: — Момчета! Ей, чувате ли? .. радистът още веднъж натиска прекъсвача: — Ел-Зет 23. Орловец! Бл. Димитрова, Л, 233-234.
2. Остар. Заразявам, прихващам се. Сипаницата е по-лоша и от чумата, защото чумата прилепя само от досягание. Лет., 1874, 79. Голямата шарка прихваща и прилепя. Чловек може да ся прилепи от нея, само да ся досегне до болника. Й. Груев, КН 7 (превод), 107. прилепям се, прилепя се страд.
ПРИЛЀПЯМ СЕ несв. (остар.); прилепя̀ се св., непрех. Прилепвам се, прилепям2. Нащрек беше и старата. .. — Севде, — прилепяше се тя до дъщеря си. — Ти каза ли му да дойде тази вечер? Г. Караславов, С, 51. Но ето, че до прозорчето се прилепя една глава и ме гледа... Та това е сам полковникът. Г. Райчев, Избр. съч. I, 79. А л б е н а (Изписква, прилепя се до стената и заплаква). Й. Йовков, А, 86. Тя е Нинина връстница, височка, в черна роба, що леко се прилепя о тънката ѝ снага. Ив. Кирилов, Ж, 35. Човекът се прилепя до земята, уплашен да не го ослепи тази глуха светкавица. Кр. Белев, РСК, 72.
ПРИЛЀПЯМ2, -яш, несв. (остар.); прилѐпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прилѐпнат, св., непрех. Прилепвам2. Самата глина .. бива мека, лепкава, и затова, когато се обработва, прилепя до оръдията и прави това обработвание твърде затруднително. Ступ., 1875, бр. 3, 20.