ПРЍЛИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. 1. Който се отнася до прилив (в 1 знач.). Край бреговете се вдига голяма приливна вълна, която залива по-ниските места на сушата. Б. Трайков, ВО, 58. За използуване енергията на приливите и отливите, се .. разработва проект за приливна електростанция. Д. Славчев и др., БМ, 25. Приливна енергия. Приливни водни маси.
2. В съчет. със същ. в ъ л н а̀. Който е предизвикан от прииждане на река при наводнение. Ако от горното течение на Дунав дойде приливна вълна, крайбрежието ще бъде залято. Дем., 2002, бр. 8 [еа]. // В съчет. със същ. в ъ л н а̀. Който е предизвикан от земетресение или вулканична дейност в океана и причинява щети по крайбрежните територии. Трусът на 135 километра навътре в океана предизвикал силна приливна вълна по крайбрежието на Филипините. Дем., 2002, бр. 56 [еа].