ПРИЛЍТАМ, -аш, несв.; прилетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прилетя̀л, -а, -о, мн. прилетѐли, св., непрех. С летене достигам до нещо; долитам, прилетявам. Лястовичката .. прилиташе със звънливо чуруликане да навести жълтоустите си пилци. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 11. Към гняздото си, свито над покрива, прилетя щъркела. П. Тодоров, И I, 30. ● Обр. Мирис от скоропокосена трева лъхти из низината .. От време на време прилита сподавена песен на морен косач. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Келнерът с развято и омазнено сетре прилетя моментално и се поклони. ВН, 1960, бр. 2745, 4.