ПРИЛЍЧНО нареч. 1. Съобразно, в съответствие с изискванията на приличието; благоприлично, пристойно. Тя веднага се изми, облече се прилично и преди да започне готвенето, отиде да здрависа гостите. Ст. Марков, ДБ, 224. И сестра ми, и братята ми, и жените им се държаха съвсем прилично и непринудено. Л. Станев, ПХ, 135.
2. С гл. с ъ м в 3 л. ед. Означава, че нещо е в съответствие с изискванията на приличието; благоприлично, пристойно. — Другарю, свалете си краката, не е прилично да се лежи с обувки на канапето. Х. Бенадов, СбСт, 92. Филип вдигна поучително пръст: — Клео, що за възпитание? Когато стар човек се подхлъзне, прилично е младите да се правят, че нищо не са видели. Ем. Манов, БГ, 31.
3. Разг. Колкото е необходимо; достатъчно, добре. Дават ни вече две стаи и кухня. Искам да ги мебелираме прилично. С, 1954, кн. 3, 92. По списък в Проходец има петдесет и осем прилично въоръжени партийци. Г. Караславов, ОХ IV, 456. В края на краищата вихрите, това също се понася, стига да си се натъпкал прилично, но лошото в моя случай е, че от заранта не съм сложил нищо в стомаха. Б. Райнов, ДВ, 126. На вид не съм прилично тлъст / и даже... клюнът ми е къс. Хр. Смирненски, Съч. II, 158. Отечество, не си ли достойно за любов? / .. / Ти рай си да; но кой те прилично оценява? Ив. Вазов, Съч. II, 5.