ПРИЛЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на приличен (във 2-5 знач.); приличие. Поради съображения за приличност снимката няма да покажа. Δ Като говорим за приличност, ще ви кажа, че не е прилично и да псуваш. Δ Общежитието се отличава с относителна приличност по отношение на чистотата.