ПРЍЛОГ, мн. -зи, м. Остар. 1. Прибавка, добавка. И прилог към люти страдания бе денят, кога чух за княз Бенеамина, за свещеник Йеремия ..: чух страшната проповед на чистотата. Н. Райнов, КЦ, 99.
2. Грам. Сказуемо. Правописът на г. Москов е от естество да оскандали дори един школник .. Ето и образци от стил: .. Отпразнуванието на пролетните празници в старата наша езическа религия са се отличавали със своята тържественост (прилогът не съгласуван с подлога!). УПр, 1900, кн. 4 [еа].
3. Грам. Сказуемно определение.
4. Грам. Определителен член. Знаено е, че нашът язик има на жен. и ср. р. на имената прилог -та, -то, което може да види всякой, че е показателното местоимение. БО, 1847, бр. 3, 12.
5. Грам. Приложение. От първични прилози са произлезли .. прякори и презимена на лица: изпърво Йоан, екзарх, а после Йоан Екзарх. А. Теодоров-Балан, НБГ, 433. Прилог важи колкото късо изречение: Симеон, цар който е цар. А. Теодоров-Балан, НБГВ, 536.