ПРИЛО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Обикн. за наука, научно изследване — който е насочен към решаване потребностите на практиката, служи за задоволяване на нуждите в живота. — Химията е хубаво нещо — съгласи се поручикът. — Особено пък приложната химия — като моята. Нашата фабрика има добре обзаведена лаборатория. П. Вежинов, ВР, 154. Имах основание да не вярвам на Алекси: Алекси беше художник, при това който се занимава с платове и разни други приложни работи. С. Северняк, ИРЕ, 168. Трудът на преводача на художествено произведение не е приложно занятие, не е работа, която в определен срок може и трябва да се извърши, а благороден творчески труд. Н. Лилиев, Съч. III, 111. Приложна математика. Приложна механика. Приложна ботаника. // Който е присъщ, характерен за такава наука или изследване. В съчетанието на медицината, алхимията и фармацевтиката се разкрива и приложният характер на химичната наука. Б. Илиева, КХСН, 26.
◊ Приложно изкуство. Изк. Вид пластическо изкуство, свързано с изработване на художествени предмети, задоволяващи практически, битови нужди на хората, напр. керамика, дърворезба, златарство, моден дизайн, стъклопис, мозайка, плакати, илюстрация на книги и др. Във Византия постоянно пристигали търговци, свещеници, посланици и учени. Всички те отнасяли в своята родина по някой образец от византийското приложно или занаятчийско изкуство. Ист. V кл, 34. Създаването на българската държава означава началото на съвсем нов етап в развитието на славянското приложно изкуство и по-специално на златарството. Ст. Ваклинов, ФСБК [еа]. Китайското приложно изкуство е представено от предмети, изработени от глина, бронз, рисувано стъкло, лакирано дърво и нефрит. Култ., 2004, бр. 25 [еа].