ПРИЛОЖЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от приложим. Повечето писатели имат неясна представа за същността на психоанализа или по един своеобразен начин тълкуват неговата приложимост в художественото творчество. Пл, 1969, кн. 23, 73.
