ПРИЛОША̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прилошава ми. Вече усещах физическа слабост, прилошаване, виене на свят. Бл. Димитрова, ПКС, 186. При ходенето слонът се люлее на всички страни, а това предизвиква у несвикналия пътник прилошаване както при пътуване в бурно море. Е. Мечкова, СМ, 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)