ПРИЛУ̀КА ж. Остар. и диал. 1. Слука, сгода, удобен момент; прилег, прилеж. В 1806 година намери прилука да се образова по-дълбоко в търговината, защото като ученик отиде на фабриката Ротштаин и Лентин в Ерфурт. Ч, 1871, бр. 23, 720. Либил Никола Гергана, / либил я и я задирял; / .. / по тлъки всяка прилука / и по седенки всяка нощ. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936.
2. Случка, приключение, премеждие. Една картина, пълна с щастливи, загадъчни или рисковани прилуки, ни се рисува от историите на отделни ръкописи. Б. Ангелов, ЛС, 153. Едни от тях [разказите] са прости картини, в други е разказана някаква прилука, трети са монолози на лица, поставени в драматическа ситуация. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 48. Тя е кат тебе веч побеляла, / страшни прилуки е преживяла, / може би скърби що са, да знае / и като тебе скритом ридае! Ив. Вазов, Съч. I, 48.