ПРИЛЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; прилъ̀жа, -еш, мин. св. прилъ̀гах, св., прех. Разг. 1. Накарвам някого да се влюби в мене или прелъстявам, съблазнявам някого; подлъгвам, подмамвам. Момите от Жеравна .. бяха по-отракани от момчетата, откъдето е и песента: Пусти моми жеравненски, / как те знаят, / хитро момци да прилъгват. Ив. Хаджийски, БДНН II, 129. — По цяла нощ хойкаш с чужденки .. А кажи, как прилъга оная снощната? За Гяуров ли се представи, или за Узунов?! Ст. Даскалов, ЕС, 150. Дочул ми я [момата] змейо от планина, / за ден дойде, за саат прилъга, / прилъга я със златна ябълка. / Мома седна пред зелена бука. СбВСтТ, 951.
2. Чрез лъжа или хитрост склонявам някого да извърши нещо, което иначе не би извършил; подмамвам. Украинецът .. прилъгал младите жени да дойдат у нас с обещанието за сигурна работа в хотелския бизнес. Дем., 2001, бр. 160 [еа]. Забърдовските певици дружно се врътнаха на колелото, но не успяха да прилъжат никого от гостите да ги последва. Стандарт, 2008, бр. 5661 [еа ]. прилъгвам се, прилъжа се страд.