ПРИЛЯ̀ГАМ, -аш, несв.; прилѐгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Лягам за почивка, обикн. за малко, за кратко време, някъде или до някого; полягам. Маринчо се беше отпуснал .. и спеше. Нонка го отнесе на кревата си и прилегна до него. И. Петров, НЛ, 247. И да ми се прище понякога да си почина между работата, няма къде да прилегна: в стаята се мъдри само столът до масата и машината върху нея. О. Василев, ЖБ, 19. Гледа дядо Станко светналото поле, запалените върхари на горите, тоя хубав залез, па току приляга на сенцето. Ст. Даскалов, ПЯ, 60. Теодосий престоя дълго време на колене, като се молеше... Като се изправи, в душата му беше мирно и той прилегна на одъра с желание да заспи. Ст. Загорчинов, ДП, 206. Пусталата крава се щурна из близкия трънак да дири трева, а старият вол прилегна край своя стопанин. Ц. Церковски, Съч. III, 263.
2. Навеждам се, наклонявам се, привеждам се до нещо или към нещо; полягам. Сякаш .. огромни планини се блъсват в кораба. Той приляга на единия си борд, после на другия. Кр. Белев, 3, 45. Задуха силен вятър... Сухата трева край езерото зловещо зашумя. Храстите прилегнаха към земята. Ст. Станчев, ТСП, 32-33. Гората се сгъсти. Клоните се сплитаха толкова ниско, че ездачите прилегнаха над конските шии. О. Василев, ЗЗ, 54. Воловете не дочакаха да им извикам „ди-ий!“ и да размахам копралята. Сами си тръгнаха и аз прилегнах над плуга. Ст. Даскалов, БП, 87. // Залягам, навеждам се към земята, за да се прикрия. Прилегнах с шмайзера до ъгъла и запоглеждах изпод каската към отвора на канала. П. Славински, ПЩ, 432. Когато вражеският огън затихваше, аз припълзявах от човек до човек и там, прилегнала до боеца, .. преглеждах пушката му, гласът ми вземаше обикновените човешки интонации. М. Гръбчева, ВИН, 459. Напред низами рой — прилегнат, скокнат пак: / и тресне, запращи гръм подир гръм. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 238.
3. Допирам се плътно без пролука до нещо; прилепвам2, прилепвам се. На много тенджери капаците са криви и не прилягат върху тях. ВН, 1959, бр. 2594, 2. Едното трупче .. го отнесе до циркуляра и само с едно натискане го скоси. Тури го под колелото и то плътно прилегна към него. Й. Радичков, СР, 211. Българите .. завпрягаха колата .. Едни от стопаните едва сега видяха, че .. ритлите не прилягат добре и че по пътя могат да се изтърсят покупките им. Ст. Чилингиров, ПЖ, 14.
4. За дреха, обувки и др. — съответствам на мярката, размера на някого и стоя добре; подхождам, прилепвам. Обличаше се Йовков винаги спретнато. Костюмът му — най-често сив — прилягаше хубаво на тялото му. Г. Константинов, СбАСЕП, 454. С моя приятел П. влязохме в един голям обущарски магазин .. За голямо удоволствие на продавача .. още първият чифт обувки прилегнаха на краката ми. Аз ги харесах и ги купих. Г. Белев, КВА, 237. Тъмножълтеникавата стражарска форма му прилегна и стоеше красиво на изправената сега снага. Ив. Вазов, Съч. ХI, 96. Посрещна го млад тридесет и пет годишен мъж, спретнато, дори елегантно облечен. Облеклото прилягаше на здравото му, чудно сложено тяло. Д. Спространов, С, 111. — Сукманче да го скроиме. / — Кому ли да го дадеме? / — Василки жда да го дадеме. / — Да видим приляга ли ѝ? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 111.
5. Само несв. Обикн. с предл. з а, н а. Подхождам, съответствам, подобавам на някого или на нещо. Парите, парите, / и парите пак, / решават бащите .. — подзе той известния Великсинов куплет, но като видя, че смисълът му не приляга за случая, прекъсна се и се обърна разсеяно да гледа из градината. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 23. Звуковете у тия [италиански, сръбски или малоруски] езици, благозвучната промяна на гласни и съгласни най-приляга за една мелодия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 141. Една финикийска пословица казва: „По-добре е да имаш ечемик в хамбара си, отколкото злато в пустинята“. Разбира се, това е много стара мъдрост и не приляга за нашето време. М. Марчевски, ТС, 49. Бързането приляга на цялата ти стойка .. Повелител на пътищата, седнал зад волана като зад бюро. Бл. Димитрова, О, 6. Дисциплината си е дисциплина, но не навсякъде приляга тя. Кр. Григоров, Р, 38.
6. Диал. Само несв. С предл. н а. Приличам. Чаршийският пазар не приляга на домашния. П. Р. Славейков, БП II, 203. Кавгаджийка жена приляга на змия лютица. Н. Геров, РБЯ IV, 277. Проговарат два млади девере: / — Не прилега Магда на умрела, / най прилега Магда на заспала. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 259. прилягам си взаим. от прилягам в 5 и 6 знач. Димитър се сближи най-много с Трайко — прилягаха си и двамата по силата на контраста. Цв. Минков, МЗ, 207.
ПРИЛЯ̀ГА МИ несв.; прилѐгне ми св., непрех. Разг. 1. Само несв. Мога, умея добре да върша нещо; удава ми се, допада ми. Ти ще изкараш сам работата докрай, както ти приляга. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 209. — Ти какъв си: дърводелец, арматурист? .. — Балканджия... Някой се засмя. Усмихна се и бай Иван. — Така де, балканджия съм... Много работи ми прилягат. С. Северняк, ОНК, 33. — Въртиш ги — това шопкините, — та ги пилееш! — Аз ли? Колко за това, не си поплювам на ръцете. Приляга ми. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 378-379. В дюгена той почти никаква работа по занаята не вършеше на своя глава, .., нищо не умееше и не му прилягаше, т. е. не му стигаше умът отде и как да залови и направи това, което би се искало от него да го извърши. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40. Зайченцето бяло / цял ден си играло / в близката горичка / със една сърничка. / Вече се стъмнило, / слънцето се скрило, / зайчето разбрало, / че е закъсняло. / Хукнало да бяга, / както му приляга, / но във тъмнината / сбъркало следата. Л. Милева, СбХ, 189.
2. Само несв. Прилича ми, подхожда ми, съответства ми, отива ми. — Калимене, твоята господарка доста често говори .., че умееш да разгадаваш сънища .. — Истина е онова, което господарката говори за мене. Аз съм човек скромен и да се хваля не ми приляга. Й. Попов, БНО, 12. — Остаряхме, Борисе, на скелетата остаряхме .. — Остаряхме, Евтиме .. Но за младостта да не съжаляваме! Не ни приляга. ВН, 1959, бр. 2557, 4. — Какво си се разнежил днеска? Не ти приляга — някак си строго, но със съчувствие рече Орце. Д. Спространов, С, 144-145. Той [Драгия] беше председател на селсъвета и не му прилягаше да поощрява с личния си пример разни консервативни привички. А. Гуляшки, ДМС, 21. Бащината му къща не беше малка, но стара и наполовина дървена. Синът бе станал по-голям чорбаджия и искаше да има къща, която да му приляга. Б. Несторов, СР, 7. — Не ти приляга, Недо льо, / свинцки царули да носиш. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 83.
3. Безл. Диал. Само св. В подчинено обстоятелствено изречение. Извършвам действието на главното изречение, тогава, когато е подходящо, когато има възможност, случай за това. Хъшлаците .. ходели да обират по пазара кори и изгнили дини, а понякога, като им прилегне, открадвали и по нещо. З. Стоянов, ХБ, 207. Той стои здраво на принципа си: опозиционствува, когато му прилегне. Ив. Вазов, Съч. ХI, 204. За тия работи най-вече и сам говореше пред селяните, вред, дето му прилегне. Т. Влайков, Съч. III, 248. „Ако му прилегне, ще размени свещта си със свещта на малкото си дете.“ Ил. Волен, НС, 50. Все пак, колкото пъти му прилегнеше, бягаше да пие вода на улуците. Й. Йовков, АМГ, 115.
◊ Приляга ми / прилегне ми на сърцето. Разг. Много ми харесва, допада ми някой или нещо. Най-много е стоял в България, прилегнала му на сърцето тая земя. Ив. Вазов, Съч. IХ, 128. Починът на Мамай му прилегна на сърцето. Хубаво нещо е вечер, преди да си отидеш, да знаеш какво си свършил през деня. ВН, 1958, бр. 2082, 4. Прилягам / прилегна на сърцето на някого. Разг. Харесвам се много на някого.