ПРИЛЯ̀ГВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); прилѐгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Прилягам. Едни крави се телеха лесно — като на шега; други — с големи мъки: по цял ден прилягваха, ставаха, ще се бялнат копитцата на теленцето отзад, ще се скрият. Ил. Волен, МДС, 199. Бялата кръгла месечина се издигаше високо, падаше роса, а овцете започваха да прилягват. Ил. Волен, БХ, 89. ● Обр. И когато умореният ден е прилягвал в скутите на любовницата нощ да почине, загубени звуци и самотни въздишки, .., небрежно подхвърлени слова — всичко се сливаше в тая странна, така прилична на моята люлкова песен. Вл. Мусаков, СбЗР, 423.