ПРЍМА1 ж. Муз. 1. Пръв, основен звук от музикален звукоред, гама.
2. Първата струна на цигулка, виола, виолончело и др., която е с най-висок звук.
3. Интервал, образуван от два тона, лежащи на една и съща степен, т. е. два тона с еднакво наименование, напр. д о - д о.
◊ <От (на, като)> прима виста (ит. a prima vista ‘от пръв поглед’). 1. Муз. От пръв поглед, без предварително разучаване (за разчитане на ноти при изсвирване или изпяване на музикално произведение). Тоя съперник е всъщност много опасен, .. свири на пиано, чете ноти прима виста. М. Кремен, РЯ, 320. Акомпанирам на прима виста. 2. Разш. Без предварителна подготовка или обмисляне, при извършване на някаква работа. — Начинът на писането ми [на Ем. Станев] е такъв. Написвам като прима виста страницата така — нахвърлям, за да отбележа всичко онуй, което в момента виждам и чувствувам. И по-късно същата страница я обработвам. Ив. Сарандев, ЕС, 75. Не знам голямо произведение, сериозно произведение, да се е раждало така, от „прима виста“. Ст. Даскалов, ЕС, 129.
— Ит. prima ‘първа’.
ПРЍМА2 ж. Разг. 1. Примадона. Т о н и: — Алееее, хоп! (С рязък жест размества свит на руло афиш на трупата.) Е м и л: — Арабия, тази на средата на афиша, .. с голямото деколте, включва ли се в състезанието? Т о н и: — Всякак! Тя е примата! Б. Балабанов, НС, 37.
2. Примабалерина.
3. Разш. Жена, изявена представителка с най-големи постижения в някоя област (обикн. в изкуството или спорта). Примата на българския спорт Стефка Костадинова е олимпийска шампионка и световна рекордьорка. Δ Прима в попфолка.
— Ит. prima ‘първа’.