ПРИМА̀ЗВАМ, -аш, несв.; прима̀жа, -еш, мин. св. прима̀зах, св., прех. Силно натискам върху нещо; притискам, затискам. ● Обр. Висока букова и дъбова гора кичи склоновете на двете урви. Дясната се приближава към лявата бързо и стеснява реката ..: скоро тя е притисната, примазана до скалите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 45. Небето се разтопило на студена пара и примазало ниските къщици на селото. Ив. Вазов, Съч. VI, 124. Те всичките бяха навели главите .. / примазан бе клетий народ / и в робско чернило потекоха дните. К. Христов, БСб, 1894, кн. 10, 606. примазвам се, примажа се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)