ПРИМАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прималѐя, -ѐеш, мин. св. прималя̀х, прич. мин. св. деят. прималя̀л, -а, -о, мн. прималѐли, св., непрех. Изгубвам сили и изпадам в състояние на голяма слабост поради умора, болки, преживяване на силно чувство и под.; премалявам, отмалявам1. Чуваше бежанецът как силно ушите му бучат от глад и умора. Би прималял, ако не бе страхът, който държеше изопнато тялото, нащрек ушите и будни очите. Зл. Чолаков, БК, 33. Отпусна се. Изведнъж нещо като че се отприщи у него, втурна се, разтърси го .. Понечи да скочи, но отново прималя. М. Смилова, ДСВ, 172. ● С предл. о т и същ. за състояние. На зелената морава бе застлана маса с дванадесет стола .. Домакинът погледна нетърпеливо часовника си и попита: — Любезна, кога ще дадеш знак да се сервира? Не бива да караме гостите да прималяват от глад! Й. Попов, ИЖП, 58. Той [Хилвуд] си хапеше устните, за да не извика от болка. Тя се усети тъй прималяла от състрадание, че трябваше да събере всички свои сили, за да не падне. Ст. Загорчинов, ЛСС, 90-91. Изправи се [Яна], загледа се в белите си пафти и прималя от ненадейна слабост. К. Петканов, СВ, 47-48. ● За част от тялото. Милка го погледна горчиво, но острите му лицеви ябълки не трепнаха и тя усети, че гърдите ѝ прималяват. Д. Вълев, Ж, 142. Тя пробужда се тогава: / в страст сърце ѝ прималява. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 11.
ПРИМАЛЯ̀ВА МИ несв.; прималѐе ми св., непрех. Усещам се съвсем слаб, немощен; премалява ми, призлява ми, прималявам. Жената ще се топи от нетърпение да останат сами, .. ще усеща пръстите му — топли, галещи, жадни — и ще ѝ прималява като на млада булка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 420. Той видя оня ден за първи път момичето. Каква е хубавица — да ти прималее! В. Полянов, БВП, 91. „Трябваше още тогава да сготвя — укори се тя — на детето му прималя да чака.“ Г. Мишев, ЕП, 51.