ПРИМА̀МВАМ, -аш, несв.; прима̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Чрез измама или хитрост въздействам върху някого или нещо да дойде при мене или да направи нещо, което иначе не би направил; прилъгвам, подлъгвам, подмамвам. Ханко знае от баща си, че по времето на бога Перун е имало русалки, които са примамвали пътниците на усойни места или в тресавища. А. Гуляшки, ЗВ, 35. Татар-Христо имаше една опитомена юрдечка, която връзваше в гьола, за да примамва дивите. Й. Йовков, ЖС, 163. Със стрък здравец Гюрга най-личен овчар примами, оброк да се хване с нея. П. Тодоров, Събр. пр II, 139. Султана подозираше, че Катерина е в някаква непозволена връзка с резбаря, че той я примамва. Д. Талев, ЖС, 309. Зиме, Доне Козицата .. по цели нощи мръзнеше да чака лисици край селото и за да ги примами, лукаво кукуригаше като петел. Елин Пелин, Съч. II, 101. Старият сом .. протегна бавно-бавно дългите си мустаци, за да ги [рибките] примами да дойдат още по-близо. Д. Калфов, КР, 9.
2. Прен. С качествата си привличам някого, обикн. като предизвиквам приятни усещания или чувства и желание за близост; съблазнявам, мамя, изкушавам. Красив, забулен с легенди, този остров беше примамвал много пъти момчетата от гимназията със своите тайнствени брегове, обрасли със стари корубести върби. Г. Русафов, ИТБД, 74. Обичал [Антонио] рисуването, но и литературата го примамвала. Б. Шивачев, ПЮА, 188. Магда ходеше весден и дълго гледаше нагоре .. по балкана .. Едва напролет я примами една от чуките. Ст. Даскалов, МЧ, 63. Хубавият пролетен ден все повече го [Васил] примамваше и той лека-полека излезе вън от селото — на полето. И. Волен, МДС, 128. Примамват ме загадки още тъмни, / до днес неразгадани от ума, / в студената космическа бездънност / и в пазвите на топлата земя. Мл. Исаев, ПТН, 5. ● Обр. Натам, дето светлееше ниското облачно небе, беше родното село на Стояна и тая далечна светлина примамваше погледа му. Д. Талев, ЖС, 31. Самият факт, че творческият поглед на писателя е примамен тъкмо от това време — втората половина на ХIII и ХIV в., — показва колко дълбоко познава той нашата история. Е. Каранфилов, Б III, 232. примамвам се, примамя се страд. Всяко разярено животно, което така стремително напада, трябва да се примами към някое дърво, да се издебне и тогава да му се нанесе смъртоносен удар. Гр. Угаров, ПСЗ, 516.