ПРИМА̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Рядко. Примамлив. Пак насочва [момчето] поглед към застъклените шкафчета с примамните лакомства и колебливо запревъртва запотения гологан в пръстите си. А. Христофоров, О, 24. Близостта на овчаря и стадото му, сочеше примамни и сладки възможности. Л. Стоянов, Б, 146. О, родно място! Ти винаги ще бъдеш сърце на света. А когато в родното място цъфтят и рози, тогава неговата примамна сила става още по-могъща. Ст. Станчев, ПЯС, 22.