ПРИМА̀МКА ж. 1. Къс храна или нещо друго, поставено в капан или на въдица, с което се примамва, привлича животно или риба; стръв. Ловът на златката става с капани, снабдени с примамка. П. Петков, СП, 63. Маймуната се намира в клетка; вън от клетката се поставя примамка, например банан. Псих. Х кл, 16. Нямах и най-малката представа как може да се хване анакондата жива .. Тогава ми стана ясно, че свинчето щеше да служи за примамка. К, 1963, кн. 3, 32.

2. Прен. Нещо желано, привлекателно, което се използва да подмами, да подлъже някого; уловка, въдица. Дали тоя потурнак е верен човек? И дали гощавката не беше примамка? Докато те ядяха и пиеха, .. селяните бяха избягали. М. Марчевски, П, 15-16. — Ето ги пендарите! .. И пандурин ще те направи, и кесия с петстотин гроша ще ти даде! .. Никога не бе мислил тъй трескаво — никога .. А примамката наистина беше голяма. А. Христофоров, А, 332-333. След подаръците идват и по-големите примамки и обещания: богата пенсия. Е. Каранфилов, Б III, 43. Димов се е измъкнал през черния вход, като е оставил само за примамка ситроена си на улицата пред фасадата. Б. Райнов, ГН, 157. Рекламна примамка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)