ПРИМА̀МНО. Нареч. от примамен; примамливо. — Аз ходатайствувах да се даде паспорт на Глория Перфанова-Шипченска, .. защото устните ѝ бяха червени и много примамно се усмихваха. О. Василев, Л, 82-83. Боровинки .. са обсипали дънерите на елите. Примамно предлагат натежалия си плод и не можем ги отмина. Р, 1926, бр. 231, 2. Примамно се синееха и постепенно се снишаваха и сливаха баирите. И. Волен, НС, 36. След вечерята намериха причини пред старите да се приберат по-скоро в стаята си. Там беше затоплено, уютно и примамно. И. Петров, НЛ, 109.