ПРИМА̀МЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); прима̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Примамвам. Хайне примамя и удържа вниманието и на най-обикновените хора. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 195. Как властно погледа примамят / безбрежни морски ширини. Д. Дебелянов, С 1946, 115. примамям се, примамя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)