ПРИМА̀РИН, мн. прима̀ри, м. Остар. Примар; кмет. — Ох, ако болградчене да би имале и гюлова ракия, то аз .. би са главил у примарина да паса конете и воловете. Л. Каравелов, Съч. VII, 47-48. По настояването на Ботьова проводили за примарина в ближното село. З. Стоянов, ХБ, 118. Преди няколко деня в къщата на г. Николова дошле обираче да крадат .. На другия ден г-н Николов отиде при примарина да му са оплаче; но от това нищо не излезе. С, 1872, бр. 31, 246. Повелявам: За примарин да бъде избран такъв един човек, който да се не гнуси нито от краденото, нито от афоресаното, нито от хорските рани. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 95.