ПРИМЀСВАМ, -аш, несв.; примѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Прибавям нещо към друго и го размесвам, разбърквам; смесвам. Мъжете и ние, момчетата, дори не носим и дрехи, а срещу студа мажем телата си с лой .., която примесваме с жълта глина. К, 1963, кн. 4, 16. Петър Петрани думаше: / .. / правиш, що правиш, Петранке, / да сготвиш гозби всякакви, / да сготвиш, да ги примесиш / със върла люта отрова. Ц. Церковски, Съч. II, 194-195. Към вълната примесваме 30 % синтетични влакна, които повишават здравината на преждата. ● Обр. Гоце никога не примеси в постъпките си оня груб шовинизъм, който помрачава и най-светлото дело. П. К. Яворов, Съч. II, 174. Най-трогателно бе .. посланието на римския кмет княз Тарлония. То бе датирано от Капитолия и примесваше с тоя момент от българската история великите спомени на вечния град. С. Радев, ССБ II, 531-532. // Прен. Прибавям в говора си думи от друг език, диалект или под. Ония оттатък говореха на турски, като от време на време примесваха и по някоя българска дума. Ст. Дичев, ЗС II, 476. Гърдьо беше почнал да разказва някаква дълга история, като на всеки две-три български думи примесваше и една влашка. Й. Йовков, ЧКГ, 45. примесвам се, примеся се страд.
ПРИМЀСВАМ СЕ несв.; примѐся се св., непрех. Смесвам се с някого или нещо; измесвам се, омесвам се. Миткалото щракаше затворите на многобройните цеви .. А по скулестото му лице се примесваха пот и сълзи и се стичаха към брадата. Ст. Дичев, ЗС I, 178. И като тръгнат надоле, някой път незабелязано и аз ще се примеся към тяхната купчинка. Т. Влайков, Пр I, 140. ● Обр. Колкото повече влакът се приближаваше към малкото градче, толкова повече към разочарованието му се примесваше и някакво тежко предчувствие. Д. Кисьов, Щ, 421. Морето шумеше глухо, вчера и онзи ден то бе бесняло и още се сърдеше. Към този шум се примесваше друг — по-особен — като че приказваха хора. Ат. Мандаджиев, ОШ, 87. Защо в бедите, всред кои минува / живота ни, примесват се мечти. К. Величков, ТР, 111.