ПРИМЀСЯМ, -яш, несв. (диал.); примѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Примесвам. И виеше се медена песен над равните бахчийки .. Утренният ветрец я примесяше с шепота на горските листовце и я правеше още по-мила. Ц. Церковски, Съч. III, 63. примесям се, примеся се страд.

ПРИМЀСЯМ СЕ несв. (диал.); примѐся се св., непрех. Примесвам се. При естетичната наслада от четенето на такива поетически творения се примеся и мъка, защото обикновено те са рожби на страданията на твореца им. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)