ПРИМЍГАМ, -аш, несв. и св., непрех. Мигам веднъж или няколко пъти, последователно, от време на време; премигам, примигвам. И ето аз съм седнал на прикътаната на завет посивяла от времето градинска пейка .. и несвикналите ми очи примигат от светлината. П. Незнакомов, БЧ, 6. Нонка направи отчаян знак на майка си да мълчи. Но стрина Колювица се наведе напред и като примигаше често-често, изкрещя с прегракнал глас: — Оплака ми се, я! Как няма да ми се оплаче! И. Петров, НЛ, 177. От хралупата на съседната борика се подаде сънена бяла муцунка .. и ние видяхме една катерица да примига на виделината. Н. Хайтов, ШГ, 194. Евстати почука. Вътре беше толкова задимено, че той примига няколко пъти, преди да разбере накъде да се обърне. А. Гуляшки, МТС, 31. — Довиждане, Клео. Аз ще вървя да обядвам — каза той. Клео му кимна и примига извинително. Ем. Манов, БГ, 52. Никулица приседна, примига глупаво, забъркано. Защо му трябваше да започва този разговор? М. Смилова, ДСВ, 275.