ПРИМЍГВАМ, -аш, несв.; примѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Мигам веднъж или няколко пъти, последователно, от време на време; примигам, премигам, мигам, премигвам. Момчето .. примигна веднъж-дваж, красиво заби веслата във водата, лодката .. плавно се понесе навътре в морето. Сп. Кралевски, ВО, 23. Дядката повдигна очилата си и дълго ме гледа, като примигваше често-често със зачервените си клепачи. А. Гуляшки, ЗР, 53. Ръкуваме се. Тя се смее, очите ѝ примигват. Кр. Григоров, Р, 106. Устата му бе пресъхнала, но затова пък очите му все току овлажняваха. Примигваше да разсейва влагата и оглеждаше склада. О. Василев, ЖБ, 86. Нищо и никакъв човек е тоя Кольо, но вземе ли да примигва с мишите си очи, бягай далеч от него. К. Петканов, СВ, 79. Офицерът примигна отчаяно, после започна с хрипкав глас да разказва. П. Вежинов, НС, 260.

2. Примижавам, гледам с притворени очи; премигвам. Наистина тя [момичето] свиреше много хубаво .. Надя Пеева примигваше от възторг. М. Грубешлиева, ПП, 30. Като пое от чибучката си и примигна от удоволствие, старецът каза: — Ти добре поработи днес, постопли се. Сп. Кралевски, ВО, 117. Ето — момичето се събужда. Протяга ръка .. Примигва сънено. Е. Йончева, ЗГ, 120-121. Поетът не само че не тряба да примигва, а да си отваря очите на четири. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 360.

3. Прен. За лампа, звезда или под. светещо тяло — светвам веднъж или светя с прекъсваща светлина, ту намалявам, ту усилвам светлината си; мигам, премигвам, примижавам, присветвам, припламвам. Лампата примигваше, перденцата безпомощно се полюляваха, сякаш да извеят тютюневия дим, изпълнил стаята до тавана. Ем. Станев, ИК III, 246. Оглежда се наоколо. Брегът е пуст. В здрача едва примигва далечното око на фара. М. Грубешлиева, ПП, 53. Месецът още не беше изгрял .., от бездънната вис звездите тайнствено примигваха. Д. Ангелов, ЖС, 159.

Примигвам като куче в лапавица. Разг. Гледам виновно и не възразявам, когато ме корят за нещо. Примигвам като мишка в трици. Диал. Гледам виновно и не възразявам, когато ме съдят, корят за нещо.


Източник: Речник на българския език (онлайн)