ПРИМИКЮ̀Р м. 1. Само ед. Истор. Титла на висш държавен чиновник във Византия и Средновековна България, който отговарял за царския двор и церемониите. Не трогна сърцето му и милостта на василевса да го въздигне до велик примикюр и му отдаде почести на дук. П. Константинов, ПИГ, 55. Придворните титли, като деспот, севастократор, примикюр, са заети от Византия.
2. Истор. Лице с такава титла. Императорът раздвижи глава и кимна на примикюра. Примикюрът почтително се надвеси до облегалото на трона и изслуша с напрегнато внимание няколкото думи. Й. Вълчев, СКН, 428. Хартофилаксът ме изяждаше с очи, протокелийникът Приязд и примикюрът Цамблак, които бяха идвали някога вкъщи, ме гледаха под вежди със свирепо негодувание. Ем. Станев, А, 180.
3. Само ед. Църк. Титла на висш църковен сановник при Вселенската патриаршия.
4. Църк. Лице с такава титла.
5. Истор. Местен военен или общински началник през времето на османското владичество в България. Хиляди бяха мъжете, от всяко село ги водеше примикюрът, а от всяка каза — черибашията. За какво бе потрябвала на падишаха тази гяурска войска? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 69. Пари не взех, та техният примикюр, един старец, ми целуна ръка и ми се поклони доземи. Ем. Станев, А, 38. Още същата вечер Златил (сестреникът на Стано Мухтар беше примикюр на конарци), заедно с примикюрите от други села, отиде при санджакбея на войнуците. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 123.
— От лат. primus cerae ‘записан на първо място’ през гр. πριμικἡριος.