ПРИМЍРАМ, -аш, несв.; примра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. примря̀л, -а, -о, мн. примрѐли, св., непрех. 1. Изгубвам съзнание, като че ли умирам; припадам, прималявам, премирам1. Какъвто беше кибритлия Тошо кипна, цапна съседа си уж на шега по главата, но човекът падна и примря. Едва го свестиха докторите. Ст. Даскалов, БМ, 12. Кърсердарите държаха здраво Филчовица .. При всеки удар тя изпискваше, примираше от болки. К. Петканов, Х, 184. Дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега. Елин Пелин, Съч. I, 163. — Жива и здрава да си — додаде той, ала Яна не го чу. Тя бе примряла от изтощение. Д. Талев, СК, 128. Сестра Евлампия усети близостта на огъня и примря в ситна пот, избила по челото ѝ. Д. Вълев, 3, 185. Гьоргьовица го послуша / .., / та йотиде при налбатин. / Кат я виде налбатинат, / триж йумира, триж примира, / три пъти го с вода заливаха. Нар. пес., СбНУ ХIV, 76.
2. Обикн. с предл. з а и в съчет. със същ. Изпитвам голяма нужда, силно желание за нещо, без което се чувствам зле; умирам. На Гошо много му се пушеше. Примираше за цигарка. Б. Болгар, Б, 222. Люшнала го [Кумчо Вълчо] люта треска. И той за вода примира. Ран Босилек, Р, 64. Жена му [на Бедняка] се разболя и умря. Децата — разпръснати като малки пилци .. Бозайничето примира за майчина гръд. Ц. Церковски, Съч. III, 288. — Е? Тъй ли било! Значи пъдите ме, а? Добре, добре! Хайде, бре Петко, да си ходим, щом ни пъдят! Не съм примряла за кръщенето им, нито за веселбата! Г. Райчев, ЗК, 113. — Хм! — заоглежда ту нея, ту стаята Тончо. — Ами тука ли спиш? — Па тука, та... — разсмя се Гана и разчорли с ръка косата му. — Не бой се, никой не е примрял за мене! Ст. Даскалов, СЛ, 72.
3. Прен. Обикн. с предл. о т и в съчет. със същ. за емоция. Преживявам силно вълнение, в резултат на което усещам слабост, безсилие; прималявам, премирам1. Когато вечерта се спущах по козята пътека към тъмните колиби, аз примирах от вълнение. Елин Пелин, Съч. II, 63-64. Тя примира от нежност, а устните ѝ парят като въглени. Ст. Марков, ДБ, 124. В този миг се чу изтракване на врата — в дъното на пруста стоеше човек. Двете жени примряха от страх. К. Калчев, ЖП, 434. Дошло лошото, дошло за двама ни. И добре, че сме заедно, а иначе сама бих примряла от мисъл и боязън. М. Смилова, ДСВ, 149. Тя примираше от удоволствие. Искаше ѝ се да го целуне тука. Д. Цончев, М, 18. // Прен. От силно вълнение, неочаквано преживяване се сковавам, изтръпвам, сякаш преставам да дишам; замирам. И изведнаж тя изписка леко и примря. Зад чистото стъкло на прозореца се появи лице на младеж, мъртвешки бледо и неподвижно. П. Вежинов, НС, 157. Знаеш ли чий бил този глас .. На началника, бе! Ами сега!... Изтръпнах, примрях, сърцето ми а-а да спре. Ал. Карасимеонов, СбСт, 394. Всичко живо замря в очакване. И дръвчетата наоколо като че примряха. Ем. Коралов, ДП, 106.
4. С предл. о т и в съчет. със същ. с м я х. Означава много силно и неудържимо извършване на действието, до прималяване; умирам, премирам1. Магарето, чиято глава беше направена от американ, с необикновено дълги уши, се поклони на публиката, която вече примираше от смях. Г. Караславов, СИ, 56. — Малин Петков — фон Хобе! Пощаджиите примират от смях, като го търсят... Др. Асенов, СВ, 72. Майсторски ще сложи крак на някого, ще го катурне, а ние примираме от смях. Сп. Кралевски, ВО, 5.