ПРИМЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от примирам. Ръцете ми трепереха .., коленете ми се свиваха .. Коленичих пред девойката .. Имаше мрак, коси, шепот. Задъхване, примиране, отпускане. А. Дончев, ВР [еа]. Когато и след тая дълга, пълна с вълнения и примирания разходка, пак не можеше да спи, той [Еньо] пиеше ракия самичък чаша след чаша, пушеше цигари и лягаше замаян. Елин Пелин, Съч. ІІ [еа].
◊ До примиране, с м е я с е. Разг. Извънредно много, във висока степен, много силно, интензивно, продължително. Панайот се втурна с кикотене при курсистката. Тя го гледаше поразена. — Уплаши ли се, Зинаида Матвеевна? — И той се кискаше до примиране. Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ [еа]. Бре, че хубав весел цирк / с номера подбирани!... / Смях и веселби безспир — / смей се до примиране! Хр. Радевски, СбХ, 127.