ПРИМИРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от примиря се като прил. 1. Който се е примирил с нещо, обикн. беда, несправедливост или под. Стрина Венковица я изпрати уж с примирена душа. Ала думите ѝ пробудиха у нея недобри мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 217.
2. Който изразява примирение, примиреност с нещо нежелано, неприятно. Можете да го видите всяка вечер в кръчмата .. с износени дочени дрехи и изпито лице, от което поглеждат боязливо две безцветни, примирени очи. П. Бобев, ГЮМ, 77. Когато се обади и жената, кметът сметна, че разправията вече е излишна и каза с примирен глас: — Достатъчно. Разбрахме се. Х. Русев, ПС, 162. Ирина .. отговори твърдо: — Няма да приема. И веднага съзна, че решението ѝ не можеше да бъде друго. — Ти винаги отсичаш въпросите сприхаво — произнесе той [Борис] с примирена горчивина. Д. Димов, Т, 193. Ето, в хлътналия слог / легнал е спокойно бледен, / с примирена скръб загледан / в свода ясен и дълбок. Д. Дебелянов, С 1946, 125.