ПРИМИРЀНЕЦ, мн. -нци, м. Неодобр. Човек, който лесно се примирява с някого или с нещо.—И тъй, искал ли е Панкратов да нанесе вреда на делото на партията? Аз мисля, че не е имало съзнателно намерение.—Примиренец! Замазва работите! 3. Петрова, ДА (превод) [еа]. Обикновеният човек ..? Гадна дума. Измислена от пораженците и всякакви там пацифисти примиренци. Ю. Стойнов, В (превод) [еа]..


Източник: Речник на българския език (онлайн)