ПРИМИРЀНО. Нареч. от примирен. Болната се е досещала за връзката на мъжа ѝ с тази Паша. Навярно тя се е смятала виновна, че е болна и примирено е чакала да оздравее, или пък края си. Кл. Цачев, СШ, 151-152. Старецът сам се обезоръжи и рече с погаснал фанатизъм, примирено .. — И аз не знам какво трябва да се прави... К. Колев, ТЕ, 119.