ПРИМИРЀНЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Позиция и поведение на безпринципно примиряване с нещо или с някого. Методи Кусев започва упоритото си настъпление срещу благодушието и примиренчеството на Антим. К. Странджев, ЖБ, 32. — Какъв идеален човек си ти, кога търпиш край себе си хора от миналото .. Изказаха се и други и го разпънахме на кръст заради примиренчество. Черемухин, ПД, 31. Нямаше ли да се възродят отново примиренчеството [с османското владичество] и дуализмът, ако напрежението отминеше? Ст. Дичев, ЗС I, 584.
— Рус. примиренчество.