ПРИМЍРИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. 1. Воен. Полит. Споразумение за (временно или до сключване на мирен договор) прекратяване на бойните действия между воюващи страни. През втората половина на януари руската армия вече е в Одрин .. На 19 януари е подписано примирието. К. Странджев, ЖБ, 39. Съгласно примирието торпедоносците бяха разоръжени. Д. Добревски, БКН, 255. Войната не пренесла никаква полза нити на атинянете, нити на шпартанците. Заради това тии най-после и заключили помежду си примирие, т. е. прекъснали войната за някое определено время. Г. Йошев, КВИ (превод), 72.
2. Прен. Разг. Прекратяване на вражда, караница, враждебни действия. Той посягаше и на бой, а тя ставаше още по-упорита .. Накрая Гърмодолеца виждаше, че се е поувлякъл и правеше опити за примирие. И. Волен, МДС, 93-94. — Да пием тогава за новите хора! — предложи Боян. — И за старото приятелство! — допълни Ванката, като по този начин сключи примирието. Л. Дилов, ПБД, 108. Все пак аз добре познавах първожреца и смятах, че негласното примирие между нас няма да трае дълго време. М. Марчевски, ОТ, 304.