ПРИМИРЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество, склонност към примиряване, примирителност; отстъпчивост. Противоп. непримиримост. Стоянов подценява силно практическите дарби на другаря си и тълкува външната негова пасивност или примиримост като слабост на характера. М. Арнаудов, БКДБ, 130. Днешният французки консул в Скопие .. разширява театъра на източния въпрос .. Тук, на близкия изток, и по специално местни причини примиримостта е невъзможна. Пряп., 1903, бр. 81, 1.