ПРИМИРЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от примирителен. Можеше ли даскал Стефан да прибягва до грубости, тъй както правеха другите даскали, когато се знаеше колко далеч го водеше неговата примирителност? Д. Немиров, Б, 38. Сред тия груби обноски [в бригадата] внасях тон на примирителност и закачливост. Бл. Димитрова, ПКС, 20.