ПРИМИРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; примиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Възстановявам добрите отношения, мира и разбирателството между враждуващи; помирявам. — Как тъй да няма Бог! — Ами тъй на̀, няма — не отстъпва от своите позиции Маргаритка .. Спорът взема все по-ожесточен характер и аз се мъча да примиря двете страни. П. Незнакомов, МА, 30. На Оборище [поп Матей] се мъчи да примири двете партии, да изглади разногласията между Войводата и Младен. Лит. ХI кл, 57. — Слушах, че си бил в Търново, брате .., да съдиш еретиците и заблудените .. — Не да съдя, а да примиря. Приех да бъда и аз в събора от добра воля, от любов към заблудените и още... Ст. Загорчинов, ДП, 389. Препирнята почва да се разгорещява. Циганинът гледа уплашено и .. почва да ги [еснафите] примирява. С. Чилингиров, ХНН, 68. Тежко е куче с котка и вълк с овца да примириш. П. Р. Славейков, БП II, 160.
2. Книж. Съгласувам противоположни неща и явления, изглаждам или преодолявам противоречията между нещата. Него го ценяха — за голямата му начетеност, за умния начин, по който умееше да прави предложенията си така, че примиряваше различни становища. Ем. Манов, ДСР, 123. — Вие сте чуден човек, другарю .. Ревльо и бандит — как да примиря тия две противоречиви впечатления? Х. Русев, ПЗ, 86.
3. Правя някой да се примири (в 1 знач.) с нещо. Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 83. Късно вечерта тя [Ирина] се опита да заспи, но не можа .. Беше отвикнала от цялата обстановка. Дори смъртта на баща ѝ не можеше да я примири с неудобствата. Д. Димов, Т, 307. — Молитвата успокоява и примирява — каза той, сякаш повтаряше думи из неделната проповед на поп Христа. Ст. Дичев, ЗС I, 272. примирявам се, примиря се страд. Опита се старият писател да завърши с това беседата си, но можеше ли да се примирят малките любознателни слушатели? От тях извираха нови и нови въпроси. А. Босев, СбАСЕП, 260.
ПРИМИРЯ̀ВАМ СЕ несв.; примиря̀ се св., непрех. 1. Признавам и приемам нещо като неизбежно, понасям без противопоставяне и протест нещо, което не харесвам, нещо обикн. лошо, несправедливо и под., вместо да се боря, за да го поправя. М и л к а н а: — Дадох ти дума... китка ти дадох. Клех се седем години да те чакам... И чаках те... Ала години минаха... Ти не се връщаше... Аз се примирих... превих глава... Р. Стоянов, М, 63. Хората еднакво бързо се насищаха на радостите и се примиряваха със скърбите. Ив. Карановски, Разк. I, 70. Примиряваше се [баща ми] със съдбата си, винаги гледаше на света откъм светлата му страна. Мл. Исаев, Н, 25. Като юрист на служба Алеко не можеше да се примири с никаква подлост. Г. Бакалов, Избр. пр, 289. Нещастната! Трудно ѝ беше да се примири с мисълта, че живее с напълно безчувствен човек. А. Гуляшки, ДМС, 185. Ти сама знаеш, че има неща, с които човек е принуден да се примири. М. Грубешлиева, ПИУ, 278.
2. Преставам да враждувам с някого и възстановявам добрите отношения с него; помирявам се. Поп Кръстьо държа прочувствена реч: нека си подадем ръце един на друг и нека с божия помощ се помирим .. Похвално било, каза той, това желание у всички да се примиряват и сплотяват. Ст. Дичев, ЗС II, 490-491. „Аретлик Кънчо, вижте да се примирите с тоз дявол, защото много ви се заканвал, .., дайте му малко пари да си отървете главите.“ М. Кънчев, В, 112. Напролет 1894 година Стамболов бива свален, обаче Каравелов си остава в затвора до зимата, понеже не се съгласява да се примири с Княза. Пряп., 1903, бр. 89, 3. Готова беше да прости минали работи на Петър, да се примири със свекървата само и само да се тури край на тежката раздяла. И. Петров, НЛ, 215. Нашите луди глави — младите депутати — чули, че си се примирил с Цанкова само и само да станеш министър на правосъдието. В. Геновска, СГ, 234.