ПРИМИТЍВ м. Книж. 1. Нещо просто, първоначално, неразвито (в сравнение с усъвършенствани неща или явления от същия род). Трябва цял месец пости .., та на Коледа .. да се нахвърлите върху пържолите, за да можете наистина да изпитате силата на техния примитив. Ив. Хаджийски, БДНН II, 20. Примитив в човешкото мислене. Семантичен примитив.
2. Човек с груби инстинкти и нрави, нецивилизован, суров и под., каквито са били първобитните хора. Селският търговец няма фирма. Героят, освен че е примитив, е и собственик. И това е ужасно важна черта. ЛВ, 2004, бр. 17 [еа]. Неспособните се обединяват в гилдии, за да вредят на способните. Така нареченият примитив .. се озлобява против този, който може. Н 55, 2007, бр. 49 [еа].
3. Изк. Паметник, произведение на изкуството от по-ранна епоха, когато изразните средства са били сравнително слабо развити.
— От лат. primitivus ‘първоначален, първобитен’.