ПРЍМКА ж. 1. Кръг, образуван от връв или въже, свързано на възел така, че като се издърпа да се затегне и да завърже някого или нещо; клуп. За миг горският се поколеба: да стреля или да метне примка върху врата на звяра? П. Стъпов, ЧОТ, 21. — Я го обесете на дървото! .. Откачиха въже от седлото, завързаха го на първия клон и сключиха широка примка .. Докато се опомни, прикачиха въжето на шията му. К. Петканов, Х, 175. — Умирам за тебе, мило отечество! Пъхна глава в примката и повисна на въжето. Лятното слънце залязваше кървавочервено. Д. Марчевски, ДВ, 216. От гредите на тавана, точно в средата на ковачницата, бяха спуснати на макара две въжета, накрая завършващи с примки. К. Митев, ПБ, 438. ● Обр. Или е заловен, или убит. / .. / Или попаднал им е жив в ръцете / и нечовешки мъчат го в нощта? / Кое от двете?... Гърлото ѝ схвана / задушаващата примка на скръбта. Бл. Димитрова, Л, 106.
2. Приспособление от тънко въже или мрежа, което се залага за ловене на животни или птици; уловка, клопка. На широка поляна, недалеч от пътеката през скалите, те бяха заложили примки за птици. А. Дончев, СВС, 195. На училището те [децата] си разменяха конци и конски косми за примки и правеха планове за ловене на яребици. Г. Караславов, ОХ I, 298. Ханко мълчеше .. Струваше му се, че е попаднал в някоя от ония примки, които залагат за вълци. А. Гуляшки, ЗВ, 25. — Струва ми се, далеко сме от кулата на деспот Евтихия. Когато пристигнем в Сердика, напомнѝ ми да му изпратя нови примки за ловене на лисици, заради гостоприемството му. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Поставих най-напред примки, но бяха много слаби и ги намерих накъсани и съедени. П. Р. Славейков, РО (превод), 85.
3. Прен. Хитро измислена измама, за да бъде прилъган, заловен или злепоставен някой; клопка, уловка. Рада го викаше да слезе в село .. Мурад бей му прощаваше. И в знак, че думата му е вярна, кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. Дълго време Шибил мисли, дали това не е примка. Й. Йовков, СЛ, 12. Илия не спи .. и мисли, мисли .. Преди, в нелегалното време, толкова пъти се беше изплъзвал от примките на полицията, .., а сега, .., него го изиграха. А. Гуляшки, МТС, 143. Не е ли това примка? Не е ли една от игрите на княза, с които се опитваше да хвърли либералите в конфликт с Русия? В. Геновска, СГ, 86. Самата телеграма той [Стоянович] предаде в Шумен, дето Шиваров не можеше да подозира, че му се е скроила такава примка. С. Радев, ССБ II, 60.
4. Диал. Бримка на плетиво. Дочувам вече и тихия разговор на съседите, насядали на къщния праг, или приклекнали около него с чорап в ръце. — По колко примки взимаш? — А, че ти вече трябва да му свиваш петата. С. Чилингиров, ХНН, 71. Препирнята взима широки размери .. Гьоргевица се защищава до едно време, после сгъва нервно чорапа с много пропуснати примки и бързо си излиза. Д. Калфов, ПЮН, 95.
5. Диал. Изплетено от конци кръгче на ръба на дреха, в което се вкарва копче за закопчаване.
◊ Вкарвам / вкарам в примката някого. Разг. Поставям някого в положение да се издаде или да бъде разкрит и да пострада. Вплитам / вплета (заплитам / заплета, оплитам / оплета) в примката (примките) си някого. 1. С хитрост, с коварство успявам да привлека някого и да го въвлека в непочтени дела. Едва сега Николай разбра колко майсторски го вплетоха в нова примка. Дадоха му цигара и той запуши. Наистина, той бе пушил! П. Проданов, С, 114. 2. Успявам с хитрост, коварство да накарам някого да се влюби силно в мене, да се увлече сляпо по мене. Тя почувствува, че вече го е оплела в примките си .. и продължи: — Много искам да ми купиш сребърна гривна. К. Петканов, ДЧ, 171-172. Затягам / затегна примката около <шията> <на> някого. Разг. Правя положението на някого още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. Примката около Тони Блеар се затяга все повече. Мятам / метна примка на шията (врата) на някого. Разг. Подчинявам на властта си, заробвам някого. — Фашисткото правителство съвсем няма намерение да се помирява с нас, а гледа как по-лесно да метне примка на шията ни. Зер, вижда му се май трудничко да ни гони из горите, та предпочита да му идем на крака. Д. Ангелов, ЖС, 472. Падам / падна (попадам / попадна, улавям се / уловя се, хващам се / хвана се) в примка<та>. Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. Аз бях слисан от ударите и се втурнах стремително към вратата на една стая .. Стаята беше празна и за да не падна в примката, дръпнах се веднага назад. Ал. Константинов, Съч., 136-137. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен, да повярвам в някаква хитро скроена измама. Г. Г-нов .. с доста сръчност е успял да наниже една безконечна върволица песни .. и ги е прошарил с имена от индийската митология и други чудати и непонятни фрази и думи, чрез което им е предал характер на произведение от дълбочайша древност, примка, в който тъй лесно падна г. Веркович. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 78. Падам / падна (улавям се / уловя се) в примките (примката) на някого. Разг. Изпадам под лошото, зловредно влияние на някого, бивам привлечен като съучастник в нещо непочтено. Като подслаждаха разговора си с тънки ласкателства и анекдоти от хубавото старо време — мъчеха се да го убедят да вземе тяхната страна. Колкото великодушен, толкоз тщеславен и суетен, Токмакчията лесно попадаше в примките на лукавите старци и с жар говореше за миналото. Й. Йовков, ПК, 146-147. Поставям / поставя примка на някого. Чрез измама и хитрост се мъча да накарам някого да издаде, да разкрие нещо. Слагам / сложа (надявам / надяна, окачвам / окача) си примка<та> на главата (врата, шията). Разг. Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност. — Защитата си аз сам ще изнеса, тъй както се полага на комунист. — Спасов, какво мислиш! Та ти ще си окачиш примката на главата! Д. Добревски, БКН, 245.