ПРЍМРА̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. 1. Полумрак, здрачевина вечер след залязване на слънцето; сумрак, привечер.
2. Като нареч. Времето, когато се смрачава, вечер след залязване на слънцето; по тъмно, привечер. — Дойде ли си Момчил? — Дойде си по примрак. Ст. Загорчинов, ДП, 318. — Момне ле мари хубава, / не ходи примрак на вода, / че е водана далеко. Нар. пес., СбНУ III, 49.