ПРЍМУС м. Остар. Преносим прибор за готвене и нагряване, който се състои от горелка, резервоар за течно гориво и помпа. Напомпи [Ванко] примуса, сложи тигана с олиото и се зае да нареже месото. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. Ще се прибере с жена си и детето горе и ще си готвят там на примус — няма да се пречкат в кухнята. П. Славински, ПЩ, 114.

— От швед. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)