ПРИМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; примъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. примъ̀кнат, св., прех. С мъкнене приближавам, придвижвам нещо или някого до някъде. Марин се потеше, примъкваше тежките сандъци от единия в другия ъгъл на дюкяна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 495. Една жена припадна на пясъка и други две останаха, та я примъкнаха до реката и почнаха да мокрят челото ѝ. Й. Радичков, ГП, 24. Саваков .. примъкна едно кресло до креслото на Евгени и седна в него. Д. Ангелов, ЖС, 361. примъквам се, примъкна се страд. Като разпореди да се примъкне напред масата от естрадата, Бабаенев се настани зад нея. Ем. Станев, ИК I и II, 61-62.
ПРИМЪ̀КВАМ СЕ несв.; примъ̀кна се св., непрех. 1. Чрез пълзене, мъкнене се приближавам или стигам до някого или нещо, обикн. тихо, за да не бъда забелязан. — Двамата с приятеля ми Стефан всяка вечер се примъквахме до глухата линия към Военната рампа, завирахме се под изоставените вагони и разучавахме осите им. П. Бобев, К, 95. Момъкът .. решил да се примъкне в тъмнината полека до змея и предпазливо да се покачи на опашката му. Н. Райнов, КЧ II, 21. Янко .. бързо, като пълзеше като дива котка, се примъкна до храсталака пред полянката. Ем. Коралов, ДП, 138. Двете момчета изхрупаха по един сухар и чак тогава се примъкнаха край огъня — да си починат след преживените страхове. Л. Галина, Л, 97. Незабелязано някак се примъквам към кьошето и скритом хвърлям поглед да видя, не е ли там котката. Т. Влайков, Пр, 114. Аз притворих вратата и се примъкнах на одъра. К. Калчев, ПИЖ, 124. Когато дойде и последният човек и отвътре глъчката бавно заглъхна, момчето се примъкна до вратата и прилепи ухо до ключалката. Сп. Кралевски, ВО, 114-115.
2. Разг. Прен. Неодобр. Присъединявам се към някого или нещо, обикн. неканен, нежелан, без да бъда усетен; прилепвам се, присламчвам се. Там където два друма се пресичали, та образували кръстовище, обикновено възниквала странноприемница, примъквали се занаятчии и развалени жени — това създавало почва за град. В. Мутафчиева, БС, 186. С кервана тръгнаха и много от ония, дето .. искат Божил да им бъде керванбашия. Подир тях по пътя се примъкваха цигани джинджии. Д. Яръмов, БП, 78.