ПРИМЪ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от примъквам и от примъквам се. Пълзях и се мъчех да избягвам всякакви излишни мисли—те бяха като движенията, енергията не трябваше да се хаби за нищо друго освен за дращене, претъркулване, примъкване на собственото тяло напред по нощния зимен път. Ал. Талаков и др., КР (превод) [еа].