ПРИМЪ̀РДВАМ, -аш, несв.; примъ̀рдам, -аш, св., непрех. Мръдвам се слабо веднъж или няколко пъти. Бъчваров .. хвърли въдицата точно там, гдето му бях казал. След малко тапата примърда. Бъчваров се наведе напред и втренчи очи. Д. Калфов, КР, 34. Наведе се [Грудка] над Свидена, хвана го за гушата и го раздруса. Свиден примърда и отвори очи. И. Волен, БХ, 140. А по кобилките се събрали всичките мухи от околността .. — Де, де, де, нече да ги изедат — кори ги той, когато много примърдат и удря с камшика. Елин Пелин, Съч. IV, 105. Ка юнаци от алу излезли, / силно се е вода разлюляла, / у Бугарско земля примърдала. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 40.