ПРИНА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от принадя като прил. Който е добавен към нещо или към който е добавена, присъединена недостигаща част; наставен, снаден, понаден. Принаден ръкав. Принаден маншет.
◊ Принадена стойност. Иконом. Част от стойността на произведения продукт, която се създава от наемния труд и се присвоява от работодателя. Той не беше силен в теорията, та аз трябваше да му обяснявам много търпеливо главата от „Капитала“ за принадената стойност. А. Гуляшки, ДМС, 189. Учението за принадената стойност е крайъгълният камък на марксистката политическа икономия.