ПРИНЕБЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Поет. Който е много високо, до небето. Храбрият планински излетач е жеден да изпита сладостта и свежестта на планинския въздух в принебесните си катерения по скалисти чуки и върхове. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 4. А песента — безкрайно тъжна песен, / недоизпяна ни веднъж докрай. / Пронизана на въ̀рха принебесен / .. / Убита на разстрел с картечен ред. / О, само гибел ли е отредена, / Българийо, за всеки твой поет? Бл. Димитрова, Л, 229.