ПРИНИЗЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от принизя като прил. 1. Който е смален, снизен близо до земята, обикн. от неудобство, срам, страх и др. Беше му неловко да върви до тази толкова фрапантна жена, .. принизен до земята ту ален, ту блед. Преплиташе нозе като пиян. М. Дубарова, И [еа]. // За поздрав — който е с привеждане надолу до земята; дълбок, нисък. Царят се обърна към попа и кимна благосклонно на неговия принизен поклон. Ст. Загорчинов, ДП, 370.
2. Прен. На който е понижено, накърнено достойнството; унижен, оскърбен. Веселин се покатери върху предния стол, .., изплези се към него и викна: — Гони ме, учителе! .. При този вик всички се изсмяха .. Учителят се почувствува принизен и оскърбен. Г. Райчев, Избр. съч. I, 145-146. От жалък и принизен ратай то (Динко) прераства в страшна фигура на отмъстител: просва мъртъв любовника на Вела, а нея отвежда с хайдутите. М. Николов, Избр. пр [еа]. Принизена рая.
3. Прен. Който се омаловажава, подценява; подценен. Напълно се реформира оптиката. От клон на науката с твърде принизено практическо значение, тя се превръща в разцъфтяваща научна дисциплина. М. Калинков, ГГ, 122. Природата .. е принизена до опозицията нужно / ненужно. Нужно е онова, което те храни — боб, домати, картофи .. Ненужни са цветята. ЛВ, 2002, бр. 24 [еа].
4. Прен. Който се характеризира с малки, ниски изисквания; снижен. — Малагения — каза делово Бохоров, — ти така хубаво си закръглила ханша .. Столичната красавица се начумери. — Е да, .., отговарям все повече и повече на принизения ти провинциален вкус, нали? Й. Попов, СЛ, 50. Принизеният естетически мерник при подбора на експонатите е допуснал картини на много ниско художествено ниво. НК, 1958, бр. 48, 6. Чия е вината? Може би отговорността трябва да падне върху принизената бдителност на ръководителите? ПЗ, 1981, кн. 10, 26. Принизен контрол. Принизени изисквания.