ПРИНИЗЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или състояние на принизен. Младите поети не отразяват добре този нов патос на живота, .., допускат монотонност и принизеност в стилно-езиковите си изразни средства. С, 1952, кн. 2, 180. В цялата му поза имаше нещо унило и принизено и причината на тази принизеност не беше нито разговорът, нито въпросите на Филип — защото онзи бе цял потънал в себе си. Ем. Манов, БГ, 134.