ПРИНИЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; принизя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Наклонявам, навеждам ниско надолу някого или нещо; привеждам, свеждам, снижавам, снишавам. Това ура [на войниците] пада като буря върху нея [тълпата пленници], .., принизява я към земята. Й. Йовков, Разк. II, 228.
2. Прен. Намалявам, понижавам духовната стойност, значимост на някого или нещо; унизявам. Във втората стихосбирка имате стихотворение „Семейно щастие“. Чувства се и болката .. от обстоятелствата, които нараняват личността, принизяват я и я потъпкват. Г. Джагаров, КЖ, 81. В списването .. взе участие Иван Славов, чиито ъгловати, груби, лишени от загадката на финия хумор карикатури принизяваха вестника до равнището на долнопробната жълта преса. М. Кремен, РЯ, 226. Той [Ради] винаги смяташе, че моментните наслаждения носят разочарования, убиват красотата и принизяват човека. Ст. Мокрев, ЗИ, 337. И затова може би те [разказите на Райчев] са пълни с кошмари, с потресающи картини, в които злото в живота е принизило човека до равнището на звяра. Г. Русафов, ИТБД, 37. Цялата тая нищета и грозота около мене .. принизяваше, оскърбяваше любовта ми и аз мечтаех за някакъв друг живот — по-хубав. Ил. Волен, МДС, 18. — Вие всичко гледате от политическа гледна точка и .. тая ваша гледна точка ви принизява и ще ви принизява като културни хора. Ем. Станев, ИК I и II, 50.
3. Прен. Отдавам по-малко значение, по-малка важност на някого или нещо, отколкото реално заслужава; омаловажавам, подценявам. В своите опити да принизи поне малко недосегаемите думи на Барбюс „Д. Ал.“ .. прави твърде красноречиви признания. Н. Христозов, ПД, 138. Така за втори път тоя ден Маламски принизи образа на дядо Мраз в очите на децата ни. Тонич, ББК, 192. — Нашата истина е велика и точно сега не бива да я принизяваме на тяхното равнище. В. Нешков, Н, 373. принизявам се, принизя се страд. Всички пожелаха списанието да стане по-популярно по език и форма, без .. да се принизява научната стойност на поместените материали. ВН, 1960, бр. 2707, 2.
ПРИНИЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; принизя̀ се св., непрех. 1. Наклонявам се, навеждам се надолу; привеждам се, свеждам се, снижавам се, снишавам се. Дядо Марин хвана за рога майката и тя сама завря главата си в ярема .. Бръзка [биволицата] беше провесила глава, принизила се бе някак към земята и плахо гледаше .. Бръзка продължаваше да държи главата си съвсем до земята. Ил. Волен, РК, 82.
2. Прен. Намалявам, понижавам духовната си стойност, значимост; унизявам се. След като изпи чуждата ракия, .. Митан почувствува, че сам се беше принизил. Неговата постъпка не беше господарска, а на най-долен слуга. К. Петканов, ДЧ, 418. Като всеки гостоприемен стопанин, и Ивайло сам се принизяваше пред гостите си и това им хареса. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 337. — Ако сме сигурни, че има заблуда, не бива да се солидаризираме с нея. Все едно, ако еснафът ни изплаши и ние се принизим до неговия вкус. Д. Вълев, Ж, 116.